ВОЕННАТА КЛЕТВА В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

Военната клетва е най-важният тържествен ритуал в повечето армии по света и по своята същност представлява тържествено обещание, което се дава от всеки встъпващ в техните редове. Едновременно с това тя е и важен законов и морален акт, характерен за военната служба и подлежащ на безпрекословно изпълнение от страна на личния състав на всяка армия.

Като отчитат огромното значение на военната клетва, още при приемането през април 1879 г. на основния закон на Княжество България – Търновската конституция, нашите първи законотворци отделят в нея място и на този изключително важен за бъдещото развитие на българската армия правен акт.

В чл.11 на приетата Конституция се казва: „Който постъпя във военна служба, дава клетва, че ще да е верен Князю“1. По такъв начин първите ни народни представители дават външен израз на схващането си, че по конституционен ред най-добре ще се гарантира изпълнението на отечествения дълг от встъпващите в редовете на армията.

Разбира се, служещите в редовете на Българската земска войска, създадена малко след Освобождението на България, също полагат клетва. Тя има следния текст:

Аз, долуподписаният, се кълна пред Всемогущия Бог, че призован на служба в частите на Българската земска войска, ще служа честно и усърдно, изпълнявайки заповедите на началниците си и няма да напускам своята част, докато не получа разрешение да се завърна у дома. В свидетелство на което целувам думите и кръста на Спасителя. Амин. Заклех се!

На 25 ноември/7 декември 1880 г. Великото народно събрание гласува и приема Закон за земание на новобранци в българската войска. С документа се уточняват процедурата по набирането и постъпването на младите войници „в постоянните войски и в запаса“ и срокът на военната им служба. Предвижда се всички приети на действителна военна служба младежи да се подвеждат под клетва от изградените в съответните селища приемателни (наборни) комисии.

Определен е и първият текст на военната клетва за постъпващите в редовете на българската армия, който гласи:

Обещавам се и се кълна в името на Всемогущия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Негово Височество българский княз и отечеството, като изпълнявам точно и безпрекословно всичките му заповеди и няма да пожаля живота си, както в мирно време за запазване на порядъка и законността, тъй също и във война против враговете на моето Отечество. В свидетелство на което целувам кръста и думите на светото евангелие. Амин. Заклех се!

Малко по малко – през 1882 г., са подготвени и приети и текстове на клетвата, предназначени за войниците иноверци (напр. мюсюлмани и израилтяни), рекрутирани в състава на българската войска. Макар че съдържанието на клетвите е напълно идентично, те са съобразени с езиците, писменостите и верските обичаи и особености на представителите на отделните етнически и верски общности. Войниците мюсюлмани например не полагат клетвата пред християнските символи, а пред корана, а текстовете на клетвите са приложени към чл. 66 от закона освен на български език, също и на османотурски и иврит.

Първите промени, свързани с даването на военната клетва в българската армия, са от декември 1893 г. Като отчита обстоятелството, че е значително по-целесъобразно новобранците да полагат клетва не при постъпването си в редовете на армията, а след придобиването на основните военни навици и умения, със заповед № 491 от 30 декември 1893/11 януари 1894 г. военният министър се разпорежда занапред клетвеният ритуал в българската армия да се осъществява след провеждането на едномесечно военно обучение на новопостъпилите в нея младежи, при това не вече пред приемателните комисии, както до този момент, а „непременно в църква“ в гарнизона, в който служат.

По време на обучението специално упълномощен от командира на съответния полк офицер запознава младите войници със съдържанието, значението и същността на военната клетва, както и с историческите й корени. Войниците научават каква е връзката между клетвата и бойното знаме, между клетвата и военната дисциплина, кое налага осъществяването на клетвения акт, кога и как се дава клетвата.

Военната клетва се полага пред полковото знаме, кръста и светото евангелие, като на ритуала задължително присъстват всички войници (в това число не само новобранците, но и вече положилите клетва), при това в парадно облекло. На клетвения акт присъстват също началникът на гарнизона, командирите на частите и командите, разположени на негова територия, както и всички служещи в тях офицери. Активно участие в тържествената церемония взема военната музика, както и знаменни полуроти, които приемат и отнасят полковите бойни знамена.

През 1897 г. са направени две нови промени във връзка с клетвата и с организирането на клетвения обред. Най-напред в допълнение и изменение на заповедта от 1893 г. със заповед № 334 се разпорежда „да се подвеждат под клетва младите войници два месеца след постъпването им на служба“.

На 9/22 декември същата година с влизането в сила на новоприетия Закон за носене на военните тегоби това положение е последвано от нова промяна, този път свързана с изменение в текста на клетвата. Съдържанието на клетвения текст е частично допълнено, като новобранците отново се кълнат в името на монарха и отечеството, но без държавният глава да се титулува:

Обещавам се и се кълна в името на всемогъщия Бог, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското княжество, ще слугувам честно и вярно на Княза и Отечеството и няма да пожаля живота си както в мирно време за запазвание реда и законите на страната, тъй и във време на война против враговете на моето отечество, в свидетелство на което целувам кръста и думите на Светото Евангелие. Амин.

Полагането на военната клетва от младите бойци се отличава със своята подчертана показност и тържественост. По време на единичното обучение още преди клетвения ритуал командирите запознават младите войници и със скрития смисъл и значението на клетвените символи. Всеки млад войник научава, че кръстът и евангелието символизират присъствието на бога на клетвения ритуал, военните лица и гражданите – народа, а знамето и началниците – монарха, ако той не участва в тържеството. На младежите се внушава, че „клетва се нарича само туй обещание, при което човек помислюва и съзнава присъствието на Бога и го провъзгласява за свой съдия“.

В зависимост от своята верска принадлежност войниците се разделят предварително на групи, след което се пристъпва към полагането на клетвата. На открито (а за източноправославните – и в църква) и след „приготовителна молитва“ текстът на клетвата се разяснява от командира на частта или от свещеник, след което се чете бавно и разчленено от присъстващото за случая духовно лице – свещеник, имам или равин, като младежите го повтарят. Само войниците християни изговарят клетвените слова и с вдигната за кръстене дясна ръка със стиснати пръсти6.

През 1903 г. министърът на войната обявява нова своя заповед (№ 149), която е изцяло посветена на полагането на военната клетва и разширява обхвата на мероприятията, свързани с осъществяването на клетвения акт. С документа се разпорежда „за в бъдеще денят на полагането на клетва от страна на младите войници да бъде празник на цялата армия“, като се предвижда клетвата да се дава „от младите войници от всичките части на гарнизона заедно“. По повод клетвения акт се разпорежда също провеждането на църковен парад, подобряване на войнишката храна и организирането на воински увеселения.

От 1950 г. в Българската народна армия се полага следната клетва:

    Аз, гражданин на Народна република България, като встъпвам в редовете на Въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите на своите командири и началници.

    Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело, с всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на народното правителство.

    Готов съм винаги по заповед на народното правителство за защитя своята родина – Народна република България – и като воин от Въоръжените сили се заклевам да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.

    Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона на Народната република и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

В чл. 89 от Закона за отбраната и въоръжените сили от 1996г. е записано, че всеки военослужещ, се заклева изричайки тези думи:

    Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!